“Голямата зала беше пълна с хора. Едно от момичетата в жълто свиреше на пианото, а до него стоеше висока червенокоса млада дама от едно прочуто вариете и пееше. Тя бе изпила значително количество шампанско и по време на пеенето, кой знае защо, беше решила, че всичко е много, много тъжно - тя не само пееше, но и плачеше. Когато в песента имаше пауза, тя я изпълваше със задъхани, съкрушени въздишки, а сетне подхващаше наново лиричната мелодия с трепкащо сопрано. Сълзите се стичаха по бузите й - обаче не направо - влезеха ли в допир със силно начервените й клепки, те придобиваха мастилен цвят и довършваха пътя си в бавни черни поточета.(…)”
- “Великият Гетсби”, Скот Фицджерълд
—-
“Over the Love” - Florence and the Machine
(…) Now there’s green light in my eyes
And my lover on my mind
And I sing from the piano
Tear my yellow dress and
Cry and cry and cry
‘Cause you’re a hard soul to save
With an ocean in the way
But I’ll get around it
I’ll get around it(…)
